Блогът на Нели

Смях в събота вечер

Умее да ни забавлява нашата Андрейка :)

Днес цял следобед мама и тати са по компютрите, детето кротко игра, гледа филмчета, но вечерта реши, че иска да играе с някой друг...

Покани "гости" и ги нареди на дивана - магарето, Чебурашка, кучето, жабата-възглавница... Сложи си фиба в косата, "гримира" се, "парфюмира" се, обу високите чехли, пусна Blackmore's Night - Dandelion Wine (любопитно е как успява да намери любимите си песни в 30-те плейлист-а на Foobar-а...) и каза, че чака да дойде принц Антонио (?!?) и да танцува с него...

Поради липса на друг мъж в къщата, тати трябваше да играе ролята на принца - извъртяха един танц, но тати пак седна на компютъра...

Андрейка започна да се сърди - "Искам принц Антонио дойде танцуваме!"

Аз предложих - "Хайде маме, аз да бъда принца, ще си сложа даже и широкопола шапка..."

"Не!" - отсича Андрея - "Ти си женска, не ставаш за мен! Тати е мъжки - с него трябва танцувам!"

Хъх...

Полимерна глина FIMO - по-практични аспекти

Е, като почнах, че не мога да се спра :)

Сега ще споделя как използвам FIMO-то за съвсем практични цели :)

Най-най- практичната употреба беше за ремонт на две порцеланови чаши, на които много държа.

И при двете се получи спукване на дръжката без отлепяне - т.е. дръжката си е там, но ако понатиснеш малко и е заминала.

Реших да опитам да използвам FIMO-то за ремонт и взе че стана - едната чаша, по-скоро дръжката й, вече 2 години ми служи вярно и още си е на мястото :)

Втората чаша я правих наскоро, но и тя се държи стабилно:

Сега ще покажа как едно тривиално нещо като поставка за ножове, на която се мъдри надпис "Elite"/ "Sapir" може да те посрещне весело, когато посегнеш към него :)

Това са пък едни ... не знам как да ги нарека, но са от магазин за 1 лев. Просто видях потенциала в тях и ето какво стана:

Полимерна глина FIMO

Както споменах в предния постинг, преди 2 години се запознах с вече доста популярния материал FIMO. Гледам - даже и във Фейс-а са направили група на любителите на тази материя :)

Но моето познанство с този вид материал се датира доста назад във времето.

Преди години - в началото на '88-ма (23 оттогава!) една моя колежка и приятелка ходи на екскурзия до Германия. Такова пътуване си беше събитие велико и тя, естествено, ме попита какво искам да ми донесе. Аз начаса рекох: "SURALIN"! Това беше тогавашната полимерна глина, бях чувала за нея и изгарях от желание да се сдобия с такова нещо! Най-любопитното е, че в нета (поне на пръв поглед) няма инфо за този материал. Явно вече отдавна не се произвежда под това име. Можеше не само да се пече във фурна, но и да се вари.

Донесе ми! И се почна едно правене на обеци, колиета, гривни и брошки, всякакви цветове и модели! Носех, подарявах - беше луд купон - хората не бяха виждали такова нещо и нямаше начин да останеш незабелязан с "бижутата" си :)

Е, материалът свърши, завъртя ме животът, но през '98-ма се запознах с един собственик на керамична фабрика и си купих от него малко полупорцелан. Обади се носталгията, хареса ми да си поизцапам пак ръцете с глина и известно време правих брошки, колиета и обеци, но там печенето става сложно - ходех да пека в завода за огнеупорни тухли. Попродадох някоя и друга дрънкулка, не забогатях и след като се отдадох на академична кариера, пак затворих в килера този занаят :)

Дали пък е случайно, че точно през 2009, след като споделих отново обзелата ме носталгия по пластичните материали, една приятелка ми каза, че в комплекс "Евас" има книжарница за художници и там продават един подобен на суралина материал.

Начаса хукнах и като държана на въже започнах да майсторя във всеки свободен миг :)

Пак си направих цял комплект "бижута" и разни дреболийки за украса из дома.

Ето някои от нещата:

За протокола - това са миниатюрни розички, снимани са много отблизо (увеличението е около 2 пъти) и се виждат даже отпечатъците от пръстите ми :)

Още рози:

Колие за Андрейка:

Гривничка:

Някакви усуканици:

Рециклиран "комплект" - шише от парфюм с бурканче от крем :)

Декорация на свещник (размерът е 1:1):

Това също е бивше шишенце от парфюм:

А това отново е бивша кутийка от крем:

За протокола - каренцето е част от друго мое хоби - плетенето на една кука :)

Пак декорация към свещник:

Поглед отгоре:

Това пък са едни висулки, окачени над кухненския плот, които ме разведряват, докато приготвям вечерята :)

Е, напоследък съм позарязала тези занимания, но Янка ми е достоен наследник. Сега тя майстори и е окупирала FIMO-то у дома. И тя се кипри с направени от нея "бижута", и тя подарява на приятелките си - крушата не пада по-далеч от дървото :)

Декорации и аранжировки

Хм...

На годината веднъж като се отчитам - пак добре.

Сега мисля да обърна внимание на красотата около нас.

След като се отказах да опитвам да стана телесно красива, реших, че е най-добре да влагам усилията и енергията си в правенето на красиви неща. Преди релаксирах в плувния басейн, във фитнес залата, с байка или ролерите, сега от годините ли, от какво ли - не мога да се организирам да спортувам и започнах да релаксирам като майсторя нещо... и да си призная - харесва ми така :)

Хубаво е като се прибера у дома и като видя как Андрейка е превърнала дневната в бойно поле, да погледна към дреболийките, с които съм декорирала жилището и тази малка доза визуално настроение да ме спаси от нервна криза.

Ще започна отзад-напред.

Нали наближава денят на влюбените, да започна с декорацията, която направих по повода.

Преди две седмици колежка ми препоръча сайта http://krokotak.com.

И аз го препоръчвам горещо на всеки, който обича да занимава ръцете си :)

Та там по повод празника имаше много оригинално предложение на Гергана Георгиева - сърца, направени от картоненото руло на кухненската хартия. Вдъхнових се от идеята и използвайки картончето от руло тоалетна хартия направих и аз такива сърца, но моите са по-заоблени като форма, а в прегъвката щракнах с телбод, за да се получи класическа сърцевидна форма.

И по самите сърца залепих мънички сърчица от foam хартия.

Имах две свещи с формата на сърчица, керамична чиния в червено и черно, подходяща панделка и ей на какво се получи:

Тази чиния стои в средата на масата за хранене, но като премине празника, ще върна там "постоянното присъствие":

Ето още нещо "Валентинско":

Правено е преди 2 години с полимерна глина FIMO (за това си хоби ще пиша отделно). Използвала съм кутийка от крем за лице. Сега е кутийка за фибички и ластичета на Андрейка :) Рециклираме активно!

Другото, което ще споделя тук е нещо, което радва окото, но ако си по-висок, може да ти "зарадва" и главата :)

Вдъхновението дойде от 2 места - за рождения ден на Андрейка опънах едно въженце между гардероба и секцията и на него окачих надпис "ЧРД АНИ" (разбира се, буквите бяха self-made :) ), а от двете страни - по връзка балони. Тези балони се оказаха мнооого яки и издъжливи - щом като Анка ляга върху надут балон, натиска го с всичка сила и не успява да го спука! Та реших да използвам инфраструктурата и да сложа някакви веселки работенца по въженцето да вкарват настроение. Речено-сторено: изрязах от цветен картон (дебелите цветни листи А4, които ги има на всяка книжарница) цветенца и листенца и ги защипах с едни декоративни щипки, чието купуване дължа на моята приятелка Христина. Ето резултата:

А това е поглед от другата страна:

По-наблюдателните ще видят, че на едно място честотата на щипките е нарушена - това е "проход" - като минава Недко, да не го закачат по главата :)

Специални благодарности на фотографа - моят обичан съпруг, който търпеливо снима приумиците на жена си!

И сега нещо забавно: Андейка ни гледа, гледа как гласим постановките за снимките и милото се хвана и пордеди една трапеза с детския си сервиз :

Никой не я е учил специално как се подрежда маса. Особено за десертните вилички... Как се е сетила да ги сложи по този начин! Ето кой ще ме наследи! :)

Късно проговарящите деца

С векър ми получи преди 2 месеца инсулт и като повечето пострадали от това коварно заболяване, изгуби говора си. Инсултът беше тежък и той все още не е проговорил, освен едно словосъчетание, което повтаря при всеки повод. Ние в началото, поради типичната инерция на човешкото мислене, смятахме, че въпреки, че не може да говори, той разбира всичко, което му казват. Да, ама не е така. След известни наблюдения и след малко четене в Нета, стана ясно, че увреждането на говорния апарат обхваща и уменията за възприемане на речта и уменията за писане. И последното ни просветление е, че нещото, което свекър ми непрекъснато повтаря няма еднозначен смисъл. Той казва нещо от типа на "агу-туту" постоянно и околните първоначално смятат, че се опитва да каже една конкретна дума. Но, напоследък решихме, че всъщност той в неговото си съзнание казва различни неща и според него ги изговаря точно както си ги мисли и въобще не осъзнава, че изговаря едно и също нещо... И изпада в страшно раздразнение, че никой не го разбира....

Нарочно започнах с това - колко сложен е механизмът, по който комуникираме. Когато си бъбрим сладко изобщо не се замисляме какви сложни процеси протичат в мозъка ни - как от мисъл се преминава към набор понятия, от набора понятия към набор думи, от набора думи - към набор звуци, които изговаряме, а отсреща се извършва обратният процес... И как една повреда в мозъка разрушава този фин механизъм и нещата стават катастрофално объркани... Увредено предаване и увредено приемане...

И сега да видим какво става с късно проговарящите деца :) Ние, възрастните, пак поради инерциоността и рутината на нашето мислене, смятаме, че след като едно дете не може да говори или пък говори на някакъв бебешки език, то съответно не разбира добре какво му говорим...

И непрестанно се удивляваме КОЛКО МНОГО разбира детето ни! Ами разбира, я! Да не е малко!

Голямата ми дъщеря на година и няколко месеца изговаряше всяка дума която и подавахме - като едно папагалче :) На 2 години вече говореше с изречения, но малко по-бебешки. На 2 години и половина си приказваше като голям човек, на 3 можеше да рецитира стихчета... На три и половина се опитваше да разказва приказки: "Имало едно време един старец и една старка..." Имаше много яки попадения с родовете и с формирането множествените числа на думите от мъжки род, ама за тях някой друг път ще разказвам :) Естествено беше да очакваме. че след като така добре казва какво я вълнува и какво иска, също така добре да ни разбира ние какво искаме от нея :) И така си беше - комуникацията си вървеше двупосочно без засечки :)

Какво се получава при малката Андрейка. Вече е на 2 години и 5 месеца и няма и бегла надежда да проговори скоро... Даже не успява да изговори думата, която й подаваме. Изговаря нещо съвсем, ама съвсем различно. Например - казваме й : "Кажи ТОПКА!", тя се усмихва с най-чаровната си усмивка и казва едно "ГА-ДА". И започвам да си мисля, че в нейното съзнание, тя изговаря именно "ТОПКА"... но понеже комуникационните пътища в мозъка й са още нестабилни, някъде по пътя сигналите се изкривяват :)

И съвсем естествената инерционна реакция е да я подценяваме и да считаме, че тя не ни разбира твърде добре, когато си говорим помежду си за наши си работи.

И многократно сме бивали удивени, от факта, че това неговорещо дете не само, че разбира всичко, ами хваща и контекста на разговора!!!!

За контекста се усетихме, след като забелязахме, че когато гледаме филм, тя реагира много бурно - плаши се, натъжава се, радва се според това, което става на екрана.

За това, че нещата излизат даже отвън рамките на разбирането, все разказвам една смешна случка: дават реклама на "Киндер Пингуи" и Андрейка веднага виква "ам!". Аз казвам на кака й да прескочи до магазина да вземе по едно такова за двечките. Кака веднага отказва с думите "Мързи ме! Никъде няма да ходя!". Почваме да се разправяме и увещаваме и тогава Андрейката идва и казва "Баба!". Т.е. - да иде баба да купи. То забелязало как кака й действа баба си да й купува разни неща, когато е навън на покупки и веднага предлага решение... Не само, че разбира, ами и хитрува :)

Последният пример: тази сутрин си говоря с майка ми и й казвам - аз ще трябва да ида до ЦБА да напазарувам. Малко след това Андрейка пристига, носейки една касова бележка от ЦБА, показва я на баба си като сочи емблемите на магазина от гърба на бележката и нарежда нещо на нейния си език. И завърши с едно: "тата!". (така обозначаваме тати). На нас ни увиснаха ченетата - как свърза нещата, как намери бележката от същия магазин и ни уведоми, че тати снощи оттам е пазарувал... Не разбирало ли? Разбира даже обезпокоително много... Трябва да си мерим всяка приказка вече :)

И ето моето заключение. Мисля, че сегашните деца и най-вече тези, които са заобградени с дигитални технологии, ще започнат все по-късно да проговарят. Съзнанието им е интензивно "бомбардирано" с входяща информация - пъстра, шумна, интерактивна, компютърът може да ти показва картинки само като натискаш едно копче, мобилният телефон също реагира на всяко натискане, пред телевизора можеш само да си седиш, да зяпаш и да слушаш.... защо да се напъваш да говориш.... светът, който те заобикаля те предразполага да бъдеш съзерцател и консуматор на информация - за какво да се пънеш да общуваш....

Когато Яна растеше, нямахме дори видео - забавлявахме се с четене на книжки. Можеше да стои часове и да й четат книжки... Пред компютър седна едва на 8 години...

Без да броим мобилните телефони и MP3 плейърите, Андрейка расте край 2 настолни компютъра и един лаптоп - и трите с неограничен Интернет достъп. Картинки, музика, филми, Скайп, игрите на тати.... Изобщо не се впечатлява от книжките, които съм запазила от кака й. Точно 5 мин може да понесе да й четат приказка от книжка. Когато слуша аудио приказки от Нета (намерихме такива в един сайт), нещата стоят малко по-добре, а най-обича да седи на PC-то и да разглежда картинки (които предвидливо съм насмъкнала от Нета и съм сложила в една папка).... Натиска интервала и преминава от снимка на снимка...А най дълго кротува и се фокусира, когато гледа на тати фотоколекцията от Flickr, която пускам на слайд шоу....

Сами сме си виновни - скочили сме във водовъртежа на дигиталния свят, няма излизане - това ни е професията, но за нещастие сме вкарали и децата си в него (а по-малките даже не са и вкарани - те са си родени там).

Не е честно спрямо най-малките. Ние прекарахме детството си играейки на улицата и четейки книги, до голяма степен и по-големите деца правеха това, но най-малките са много ощетени...

А аз в момента също ощетявам детето си, затова стига толкова писане :)